Когато пристигнете в Рим, инстинктът ви води право към чиния тонарели качо е пепе или порция задушена телешка опашка (кода ала вачинара). Това е напълно нормално. Всеки, който е вървял с часове из тесните улички на Трастевере или около Колизеума, заслужава тази калорична награда. В този град обаче римляните от седем поколения вече са малцинство. Рим винаги е посрещал работници и рецепти от всяко кътче на полуострова. Докато пиемонтците са донесли министерствата, а южняците са построили цели квартали след войната, всеки е сложил в куфара си вкусовете на своя роден край. Така, ако се разходите по улиците на центъра или излезете малко извън него, ще откриете паралелна кулинарна география. Да ядете храна от Емилия, Кампания или Сицилия в Рим не е компромис. Често това е най-добрият избор за деня, стига да знаете на коя врата да почукате.
Емилианска прясна паста на две крачки от площад Барберини
Започваме от севера, по-точно от регион, който не приема уроци по прясна паста от никого. Има едно място, на няколко минути пеша от метростанцията, където въздухът ухае на масло и месен бульон. Казва се Colline Emiliane, намира се в центъра и се управлява от едно и също семейство от 1931 година насам. Тук не се шегуват с традицията на ръчно разточената паста. Когато влезете, има голяма вероятност да видите майсторките зад стъклото, заети да разточват тестото с дървена точилка.
Специалитетът са тортелините в бульон от скопен петел, малки и затворени на ръка една по една. Ако септемврийският ден започне да става хладен, това ястие направо ви връща към живота. Друг отличен избор са талиателите с болонско рагу, където месото къкри бавно с часове. Цените са в средно-високия сегмент, но качеството на съставките и прецизното обслужване си заслужават парите. За актуалното работно време е добре да проверите директно на официалния им сайт. Препоръчвам да резервирате маса доста по-рано по телефона, особено за обяд през уикенда.
Истинската Кампания по улиците на Фламинио
Ако пък търсите нещо по-неформално, просто вземете метрото и слезте на станция Фламинио. След пет минути пеша към реката ще стигнете до пицарията. Тук се намира римският филиал на Antica Pizzeria Da Michele, историческата неаполитанска марка, която сервира семпла пица без излишни украси. В Неапол казват, че пицата трябва да излиза извън чинията, и тук това правило се спазва буквално. Менюто е сведено до най-важното: маринара и маргарита, с много малко варианти, добавени през годините.
Тестото е тънко, коричката е мека, а съставките идват директно от юга. Това е пица, която се яде бързо, дори с риск да си опарите пръстите. Цените са достъпни, което прави мястото идеална спирка за бърз обяд, преди да посетите музеите в района или да се разходите във Villa Borghese. Не се приемат резервации за малки групи, така че е добре да отидете много рано за обяд, около 12:15 ч., или за вечеря към 19:15 ч., за да избегнете дългите опашки на тротоара. За да проверите актуалното работно време, ви препращам към портала Turismo Roma, който отразява сезонните промени в работното време на обектите в историческия център.
Вкусовете на Сицилия в сърцето на Монти
За да завършите храненето с нещо сладко или за бърза следобедна закуска, посоката е квартал Монти. От метростанцията тръгнете нагоре по улицата, докато стигнете до Ciuri Ciuri. Това е малко заведение, специализирано в сицилиански сладкарски изделия, което поддържа висок стандарт през годините, без да се поддава на изкушенията на масовия туризъм, променил облика на този район.
Гордостта на заведението е канолото, което се пълни с овча рикота в момента на поръчката, за да остане тестената коричка хрупкава. Можете да изберете класическия размер или мини вариант, ако искате само да опитате, и да добавите натрошен шамфъстък или шоколадови капки. Освен канолите, си заслужава да опитате и аранчините с рагу, идеални за солено хапване на крак, докато разглеждате тесните улички на квартала. За актуалните цени на сладкишите е добре да проверите на място. Заведението е отворено всеки ден от ранна сутрин до късно вечер и вече е любимо място за всеки, който се разхожда из Монти след вечеря.
Септемврийското време и масите на открито
Септември в Рим е особен месец. Горещите летни дни отстъпват място на по-свеж въздух, особено привечер, когато прохладният бриз понентино разхлажда улиците. Това е идеалният момент да потърсите онези тратории, които предлагат маси на открито, по възможност в някоя уличка, защитена от трафика. За да откриете други регионални ресторанти или временни кулинарни събития в града, можете да разгледате страниците на RomaToday, който постоянно следи ресторантската сцена в Рим.
За придвижване между тези кулинарни спирки най-добрият начин остава метрото или пешеходната разходка. Ако решите да използвате градския транспорт, можете да направите справка в портала на община Рим, за да проверите за евентуални промени в маршрутите на автобусите или разписанието на метрото през есенните уикенди. Избягвайте неофициалните таксита, които чакат пред гарите, и винаги избирайте редовните бели автомобили с ясно видим апарат. Да се храните добре в Рим, откривайки кухнята на другите региони, изисква само малко планиране и любопитство да погледнете отвъд обичайните туристически менюта.