В Рим никой няма да ви нападне с нож на улицата. Градът е безопасен за разходки, дори през нощта. Трябва да внимавате единствено за разсеяността си, онзи кратък момент, в който вдигате поглед към някоя архитектурна подробност, а някой ви измъква портфейла от задния джоб. Това се случва всеки ден, особено сега, през април, когато улиците отново се изпълват с хора.
Метрото и техниката на вратата
Линия А на метрото е основното ловно поле. Критичните спирки са Termini, Repubblica, Barberini и Spagna. Джебчиите работят в групи. Не приличат на престъпници от филмите, често са млади, добре облечени момичета или мъже с яке, преметнато през ръката. Най-изпитаната техника е тази на вратата. Изчакват ви да се качвате или слизате, създават изкуствено задръстване точно на прага на вагона, леко ви побутват и в момента, в който прозвучи сигналът за затваряне на вратите, портфейлът изчезва. Те остават на перона, а вие потегляте без документи. Златното правило е да държите раницата си отпред на гърдите. Ако се качвате на автобус 64 или 40 от площада на гара Termini към Ватикана, важи същата процедура.
Внимавайте и с автоматите за билети. Често ще срещнете хора, които предлагат помощ при купуването, особено на големите жп и метростанции. Започват да натискат бутоните по екрана, преди да сте разбрали какво се случва, а след това настояват за рестото като бакшиш. Ако има навалица, отидете на гишето при служител или използвайте банковата си карта директно на турникетите. Това е най-сигурният и бърз начин за преминаване.
Гривни за късмет и фалшиви петиции
Ако се разхождате около Castel Sant'Angelo или по улица dei Fori Imperiali, някой ще се приближи към вас с широка усмивка и ще ви нарече приятел. Обикновено държат гривни от сплетено въже или малки картинки. Казват, че е подарък. Хващат ви за китката и се опитват да ви вържат гривната, преди да успеете да реагирате. Щом възелът е стегнат, подаръкът става платен и започват настойчиво да искат пари. Често повишават тон, за да ви засрамят пред останалите минувачи. Решението е просто: не спирайте. Дръжте ръцете си в джобовете, не отговаряйте на поздрава и продължете напред.
Друга типична сцена се разиграва по пешеходните площади. Младежи с папка в ръка ви спират и искат подпис срещу наркотиците или за помощ на деца в нужда. Често се преструват на глухонеми. Щом се подпишете, покриват документа с ръка и ви показват сумите, оставени от хората преди вас. Двадесет, тридесет евро. Това е стара измама, но продължава да работи, защото хората се чувстват виновни да откажат, след като вече са се подписали. Игнорирайте папките и продължете да вървите бързо.
Сметката в ресторанта и капанът с рибата
В Рим вече е трудно да се нахраниш лошо, но е изключително лесно да платиш твърде много. Ресторантите с хора, които ви махат с менюта на шест езика, са първият сигнал за тревога. Истинският проблем обаче се крие в дребния шрифт. Ако поръчвате риба, внимавайте много за означението за тегло. Печена риба изглежда, че струва осем евро, но тази цена се отнася за сто грама. Една ципура за двама лесно тежи осемстотин грама и накрая ще трябва да платите шейсет евро само за основното ястие. Винаги питайте сервитьора за приблизителното тегло и крайната цена, преди да потвърдите поръчката.
Друг скрит разход е хлябът. Ако ви донесат кошница, която не сте поръчвали, веднага попитайте дали е включена в таксата за обслужване (coperto). Често я слагат на масата автоматично и ви я таксуват отделно в края на храненето. Проверете и таксата за обслужване. Много менюта отбелязват с малки букви в края на страницата, че има добавен процент за обслужване, обикновено между десет и петнадесет процента. Ако обслужването е включено, бакшишът не е задължителен. Съществува и трикът с виното извън картата. Поръчвате чаша червено и сервитьорът ви предлага специална бутилка, току-що пристигнала, без да ви каже цената. Когато дойде сметката, разбирате, че тази бутилка струва три пъти повече от останалите. Изискайте винената листа, посочете бутилката, която искате, и проверете цената черно на бяло.
Таксита, апарати и фиксирани тарифи
Официалните бели таксита с надпис на покрива са единственото превозно средство, което трябва да обмислите. Игнорирайте всеки, който ви предлага превоз вътре в терминалите на летищата или на гарата. За пътувания от летищата Fiumicino и Ciampino до историческия център има фиксирани тарифи, определени от закона. Апаратът не се използва. Понякога шофьорът може да се опита да го включи, твърдейки, че хотелът ви е извън зоната, затова първо проверете картата на периметъра на Аврелиановата стена. Можете да видите актуалните тарифи и официалните граници на портала Turismo Roma.
За пътувания в града настоявайте апаратът да бъде включен при тръгване. Извинението за разваления терминал за карти е класика, която не остарява. По закон всички таксита трябва да приемат електронни плащания. Ако ви кажат, че терминалът не работи в края на курса, кажете им, че имате само карти и че ще се обадите на полицията чрез Comune di Roma. В деветдесет процента от случаите устройството магически ще проработи след няколко секунди.
Прескачане на опашки и завишени цени на билети
Районът между Musei Vaticani и площад Свети Петър е пълен с продавачи на турове. Спират ви на улицата и ви казват, че опашката за вход е три часа, но те имат билети за незабавно влизане. Това, което ви продават, е екскурзоводска услуга на неимоверно завишена цена. Понякога ви присъединяват към групи от четиридесет души с импровизирани гидове. Друг път ви продават билети, които бихте могли да купите сами на половин цена.
За основните забележителности трябва да се организирате предварително. Официалните билети се купуват от институционалните сайтове, като този на Musei Vaticani, седмици преди пристигането ви. Ако пристигнете през пролетта без резервация, изчакайте на редовната опашка или отложете посещението за друг ден. Купуването на достъп от улицата води само до харчене на неоправдани суми за лоши услуги.